Д-р Дамянка Йорданова: Ключът към доверието е в откритото и честно общуване с пациента
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Дамянка Йорданова е част от екипа на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „ Лозенец “. Завършила е образованието си в Медицински университет - Плевен през 2011 година За малко специализира във ВМА, компетентност „ Ревматология “ придобива през 2017 година след специализация в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. От 2018 година до 2025 година е ревматолог в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “.
От тази години става част от екипа ревматолози в УМБАЛ „ Лозенец “ и Медицински център „ Лозенец “. Има многочислени участия и образования н разнообразни области на ревматологията. Участва постоянно в национални научни конгреси по специалността.
Д-р Йорданова, по какъв начин решихте да изберете лекарската специалност? Имаха ли фамилията, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Още в ученическите си години имах мощен интерес към естествените науки, изключително биологията. В фамилията ми постоянно са насърчавали устрема ми да изучавам и да се развъртвам, а учителите ми изиграха основна роля, като възпламениха любознанието ми към човешкото тяло и механизмите, които стоят зад здравето и заболяванията. Решението да стана доктор беше естествено продължение на това любознание и желанието ми да бъда потребна на хората.
Кога пристигна решението да се посветите на ревматологията?
По време на образованието си по медицина се срещнах с ревматологията като компетентност, която изисква задълбочени познания, прецизна диагностика и дълготрайна връзка с пациентите. Хареса ми, че тя обгръща сложни систематични болести и че методът към всеки пациент е самостоятелен. Именно това ме притегли — интелектуалното предизвикателство и опцията да оказвам помощ на хора с хронични болести да водят по-добър и пълностоен живот.
Разкажете за първите си стъпки в специализацията. Кои бяха Вашите най-хубави учители – тези, които способстваха най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Първите стъпки бяха изпълнени с възторг и предпочитание да изучавам колкото се може повече. Имах щастието да попадна в среди с отлични експерти. Наставниците ми освен ми предадоха познания и опит, само че и ме научиха на значими уроци за търпението, вниманието към детайла и отговорността към всеки пациент. Това образува метода, по който виждам на специалността и до през днешния ден.
Имате взор върху потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог. Как се промени той през годините – кои пациенти най-често търсят консултация – мъже или дами, в каква възраст, в точния момент ли идват или закъсняват?
Най-често помощ търсят дами на междинна възраст, само че в последните години следим увеличение и на по-млади пациенти, изключително при автоимунните болести. Положителна наклонност е, че от ден на ден хора идват в точния момент и търсят профилирана помощ още при първи признаци. Въпреки това към момента има случаи на закъсняла диагноза, изключително при по-редките болести, което демонстрира потребността от по-голяма осведоменост измежду популацията и измежду общопрактикуващите лекари.
От кои правила се ръководите в общуването с пациентите? Какво Ви носи най-голямо задоволство от контактите с тях и околните им?
Смятам, че ключът към доверието е в откритото и почтено другарство. Важно е пациентът да бъде изслушан, да разбере болестта си и интензивно да взе участие в лекуването. Стремя се да изяснявам на наличен език и да построявам доверие. Най-голямото задоволство е да видиш действителен прогрес и признателност в очите на хората, когато още веднъж могат да се движат свободно, да работят, да живеят пълноценно.
Кои характерни области на ревматологията са изключително завладяващи за Вас?
Имам засилен интерес към автоимунните систематични болести, които изискват сложен метод и постоянно обгръщат няколко органови системи. Интересна ми е и ултразвуковата диагностика на стави, която все по-често се трансформира в скъп инструмент за ранна диагностика и следене. Считам, че в тези посоки ревматологията ще продължи да се развива динамично.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време обричам най-много на фамилията си — имам прелестна щерка на две години, общуването ми с нея ми носи доста наслада и ентусиазъм. Обичаме да прекарваме време измежду природата и да откриваме нови места дружно. Пътуванията и разходките ми оказват помощ да презаредя.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които посрещате компликациите и провокациите на работното ежедневие?
Пожелавам им здраве, сили и непрекъсващ възторг. Работата ни е сложна, само че и доста смислена. Вярвам, че когато сме обединени от обща идея и работим с взаимно почитание, можем да реализираме извънредно доста — както за пациентите, по този начин и за развиването на медицината в България.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Дамянка Йорданова е част от екипа на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „ Лозенец “. Завършила е образованието си в Медицински университет - Плевен през 2011 година За малко специализира във ВМА, компетентност „ Ревматология “ придобива през 2017 година след специализация в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “. От 2018 година до 2025 година е ревматолог в столичната УМБАЛ „ Св. Анна “.
От тази години става част от екипа ревматолози в УМБАЛ „ Лозенец “ и Медицински център „ Лозенец “. Има многочислени участия и образования н разнообразни области на ревматологията. Участва постоянно в национални научни конгреси по специалността.
Д-р Йорданова, по какъв начин решихте да изберете лекарската специалност? Имаха ли фамилията, учебното заведение роля за този Ваш избор?
Още в ученическите си години имах мощен интерес към естествените науки, изключително биологията. В фамилията ми постоянно са насърчавали устрема ми да изучавам и да се развъртвам, а учителите ми изиграха основна роля, като възпламениха любознанието ми към човешкото тяло и механизмите, които стоят зад здравето и заболяванията. Решението да стана доктор беше естествено продължение на това любознание и желанието ми да бъда потребна на хората.
Кога пристигна решението да се посветите на ревматологията?
По време на образованието си по медицина се срещнах с ревматологията като компетентност, която изисква задълбочени познания, прецизна диагностика и дълготрайна връзка с пациентите. Хареса ми, че тя обгръща сложни систематични болести и че методът към всеки пациент е самостоятелен. Именно това ме притегли — интелектуалното предизвикателство и опцията да оказвам помощ на хора с хронични болести да водят по-добър и пълностоен живот.
Разкажете за първите си стъпки в специализацията. Кои бяха Вашите най-хубави учители – тези, които способстваха най-вече за образуването Ви като персона и доктор?
Първите стъпки бяха изпълнени с възторг и предпочитание да изучавам колкото се може повече. Имах щастието да попадна в среди с отлични експерти. Наставниците ми освен ми предадоха познания и опит, само че и ме научиха на значими уроци за търпението, вниманието към детайла и отговорността към всеки пациент. Това образува метода, по който виждам на специалността и до през днешния ден.
Имате взор върху потока пациенти, които търсят помощ от ревматолог. Как се промени той през годините – кои пациенти най-често търсят консултация – мъже или дами, в каква възраст, в точния момент ли идват или закъсняват?
Най-често помощ търсят дами на междинна възраст, само че в последните години следим увеличение и на по-млади пациенти, изключително при автоимунните болести. Положителна наклонност е, че от ден на ден хора идват в точния момент и търсят профилирана помощ още при първи признаци. Въпреки това към момента има случаи на закъсняла диагноза, изключително при по-редките болести, което демонстрира потребността от по-голяма осведоменост измежду популацията и измежду общопрактикуващите лекари.
От кои правила се ръководите в общуването с пациентите? Какво Ви носи най-голямо задоволство от контактите с тях и околните им?
Смятам, че ключът към доверието е в откритото и почтено другарство. Важно е пациентът да бъде изслушан, да разбере болестта си и интензивно да взе участие в лекуването. Стремя се да изяснявам на наличен език и да построявам доверие. Най-голямото задоволство е да видиш действителен прогрес и признателност в очите на хората, когато още веднъж могат да се движат свободно, да работят, да живеят пълноценно.
Кои характерни области на ревматологията са изключително завладяващи за Вас?
Имам засилен интерес към автоимунните систематични болести, които изискват сложен метод и постоянно обгръщат няколко органови системи. Интересна ми е и ултразвуковата диагностика на стави, която все по-често се трансформира в скъп инструмент за ранна диагностика и следене. Считам, че в тези посоки ревматологията ще продължи да се развива динамично.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време обричам най-много на фамилията си — имам прелестна щерка на две години, общуването ми с нея ми носи доста наслада и ентусиазъм. Обичаме да прекарваме време измежду природата и да откриваме нови места дружно. Пътуванията и разходките ми оказват помощ да презаредя.
Какво желаете да пожелаете на сътрудниците си, с които посрещате компликациите и провокациите на работното ежедневие?
Пожелавам им здраве, сили и непрекъсващ възторг. Работата ни е сложна, само че и доста смислена. Вярвам, че когато сме обединени от обща идея и работим с взаимно почитание, можем да реализираме извънредно доста — както за пациентите, по този начин и за развиването на медицината в България.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ